ДИШАНЕ ПРЕЗ НОСА ИЛИ ДИШАНЕ ПРЕЗ УСТАТА

Един от първите уроци в Науката за дишането на йогите е да се усвои дишането през носа и да се преодолее вредният навик за дишане през устата

Дихателният механизъм на човека е така устроен, че той може да диша или през устата, или през носните отвори, но това към кой от двата метода се придържа за него е от жизненоважно значение, тъй като единият носи сила и здраве, докато другият води до болести и слабост.

Не е необходимо да се заявява на ученика, че правилният метод за дишане е въздухът да се поема през ноздрите, но уви, невежеството сред цивилизованите хора относно този най-обикновен въпрос е удивително. Срещаме хора от всички възможни възрасти, които дишат по навик през устата и които, позволяват на своите деца да следват техния ужасен и отвратителен пример.

Много от болестите, от които съвременният човек страда, без съмнение са причинени от разпространения навик да се диша през устата. Децата, на които се позволява да дишат по този начин, израстват с увредена жизненост и отслабена телесна конструкция и в зряла възраст често се разболяват и се превръщат в хронични инвалиди. Майката от първобитното племе действа по-правилно, водена от своята интуиция. Тя изглежда разбира интуитивно, че ноздрите са подходящите канали за пренасяне на въздуха до, белите дробове и затова възпитава своето бебе да стисне малките си устни и да диша през носа. Навежда главичката му напред, когато заспи, като в тази позиция устата му се затваря и единственият възможен начин за дишане остава през носа. Ако нашите цивилизовани майки бяха възприели същия метод, той щеше донесе голяма полза за човешкия род.

Редица заразни болести се хващат заради отвратителния навик да се диша през устата и много от случаите на настинка или заболявания на гърлото също са резултат от него. Много хора, които заради спазването на външно приличие, държат устата си затворена през деня, дишат през нея през нощта и често се разболяват именно по този начин. Внимателно проведени научни експерименти са доказали, че войниците и моряците, които спят с отворена уста, са много по-податливи на заразни болести от тези, които дишат през носа. Разказва се случай, при който на един военен кораб избухнала епидемия от едра шарка и всеки случай на смърт бил свързан с моряк, който дишал през устата, като нямало нито един смъртен случай на хора, дишащи през носа.

Дихателните органи притежават свой защитен механизъм, филтър или прахоуловител в ноздрите. Когато дъхът се поема през устата, между устата и белите дробове не съществува нищо, което да филтрира въздуха или да улавя праха и другите чужди тела във въздуха. От устата до белите дробове пътят пред прахта или другите замърсители е чист и цялата дихателна система е незащитена. Нещо повече, подобно неправилно дишане допуска студения въздух до органите, като по този начин ги уврежда. Възпалението на дихателните органи често се дължи на студения въздух, преминаващ през устата. Човекът, който нощем диша през устата, винаги се събужда с пресъхнала уста и с усещането за сухота в гърлото. Нарушил е един от природните закони и е посял семената на болестта.

И още нещо, помнете, че устата не осигурява никаква защита на дихателните органи и студеният въздух, прахът и различните нечистоти и микроби влизат с лекота през тази врата. От друга страна, ноздрите и носоглътката доказват грижливия план на природата в това отношение. Ноздрите представляват два тесни, извити канала, съдържащи безброй твърди косми, които служат като филтър или сито, като пречистват въздуха от замърсителите в него, които се изхвърлят, когато въздухът се издишва. Освен филтриращата, тези косми изпълняват и още една функция - затоплят вдишвания въздух. Дългите, тесни, извити ноздри са покрити с топла слузеста мембрана, която, влизайки в контакт с вдишания въздух, го затопля, така че той да не може да увреди деликатните органи, разположени в гърлото, както и белите дробове.

Нито едно животно с изключение на човека не спи с отворена уста и не диша през устата и всъщност се счита, че единствено цивилизованият човек изопачава по такъв начин природните функции, тъй като първобитният човек и варварските народи почти без изключение дишат правилно. Може би този неестествен навик на цивилизованите хора е придобит заради неестествения начин на живот, изнежващия лукс и излишната топлина.

Пречистващият, филтриращ и прецеждащ апарат на ноздрите прави въздуха годен да достигне до деликатните органи на гърлото и белите дробове, а въздухът не е подходящ за тези органи, докато не е преминал през естествения процес на очистване. Нечистотиите, които космите и слузестата лигавица задържат, се изхвърлят навън от издишвания въздух, а в случаите, когато те се натрупат прекалено бързо или са успели да се промъкнат през ситото на носа и са проникнали в забранените зони, природата задейства допълнителни защитни механизми под формата на кихане, което изхвърля принудително натрапника.

Въздухът, когато влиза в белите дробове, е различен от атмосферния въздух, както дестилираната вода е различна от водата в питейния резервоар. Сложната очистваща система на ноздрите, спираща и задържаща нечистите частици във въздуха, е толкова важна, колкото функцията на устата е важна за задържането на костилките от черешите и костите от рибата, като не им позволява да достигнат до стомаха. Човек, който диша през устата, все едно се опитва да поема храната през носа си. Друга характерна черта на дишането през устата е, че относителното бездействие на носните канали при този начин на дишане не им позволява да се поддържат чисти и отпушени, като те се запушват и задръстват и стават податливи на заболявания. Подобно на запустелите пътища, които скоро обрастват с бурени и плевели, неизползваните ноздри се напълват с различни нечистотии и замърсители.

Човек, който диша редовно през носа, е по-малко вероятно да има проблеми със запушен или задръстен нос, а за онези, които повече или по-малко са привикнали към неестественото дишане през устата и които искат да усвоят естествените и рационални методи, може би ще е полезно да добавим няколко думи за начините за поддържане на ноздрите отпушени и чисти.

Предпочитаният източен метод е поемането на малко вода през ноздрите, която след това се стича надолу към гърлото, откъдето може да бъде изхвърлена навън през устата. Някои индийски йоги си потапят лицето в съд с вода и с помощта на едно специфично всмукване поемат значително количество вода, но този метод изисква значителна практика, а методът, който споменахме преди това, е също толкова ефикасен и е много по-лесен за изпълнение.

Друг добър начин е на отворен прозорец да се диша свободно, като се затваря едната ноздра с показалеца или палеца и се поема въздух през другата. След това процедурата се повтаря с другата ноздра. Повторете няколко пъти, редувайки ноздрите. Този метод обикновено изчиства ноздрите от запушвания. В случай че проблемите са предизвикани от хрема, е добре да се използва малко вазелин или някакво подобно средство. Или да смръкнете малко екстракт от растението Нататеlis verginica. И веднага ще установите известно подобрение. Малко грижа и внимание към носа ще ви се отплатят с прочистване на ноздрите и запазване на това тяхно състояние.

Отделихме доста място на проблема с дишането през носа не само заради голямото му значение по отношение на здравето, но и защото дишането през носа е един от основните принципи на йогистката Наука за дишането.

Обръщаме внимание на ученика върху необходимостта от усвояване на този метод на дишане, ако вече не го е усвоил, и го предупреждаваме да не подценява този аспект на въпроса.

Когато обсъждаме въпроса за дишането, трябва да започнем с разглеждането на механичните комбинации, които оказват влияние върху дихателните движения. Механиката на дишането се проявява чрез: (1) еластичните движения на белите дробове и (2) активността на страните и дъното на гръдната кухина, в която са разположени белите дробове. Гръдният кош е тази част от трупа, която е разположена между врата и корема, кухината, в която (известна като гръдна кухина) са разположени главно белите дробове и сърцето. Оградена е от гръбначния стълб, ребрата с техните хрущяли и гръдната кост, а отдолу от диафрагмата. Обикновено я наричат с термина "гърди". Сравняват я с една напълно затворена, конусовидна кутия, обърната с тесния си край нагоре, задната стена на която е оформена от гръбначния стълб, предната от гръдната кост, а двете странични стени от ребрата.

Ребрата са двадесет и четири на брой, по дванадесет от двете страни, като излизат от всяка от страните на гръбначния стълб. Горните седем двойки са известни като "същински ребра", тъй като са прикрепени директно към гръдната кост, докато долните пет двойки се наричат лъжливи ребра или "плуващи ребра" и не са прикрепени по този начин, защото горните двойки имат непосредствена връзка с гръдната кост, докато долните пет нямат хрущяли и предните им краища са свободни.

В процеса на дишането ребрата се задвижват от два специфични мускулни пласта, известни като междуребрени мускули. Диафрагмата, мускулната стена, спомената по-горе, отделя гръдния кош от коремната кухина.

По време на вдишването мускулите разширяват белите дробове, така че се създава един вакуум и въздухът нахлува вътре в съответствие с добре известните закони на физиката. Всичко зависи от мускулите, участващи в процеса на дишането, които ние за удобство можем да наречем "дихателни мускули". Без помощта на тези мускули белите дробове не могат да се разширят, а науката за дишането зависи в голяма степен от правилното използване и контрол върху тези мускули. Правилният контрол върху тези мускули ще доведе до възможността за максимално разширяване на белите дробове и до възможно най-голямото количество осигуряващи живота свойства на въздуха в системата.

Йогите разделят дишането на четири основни метода, а именно:

Ще дадем една обща представа за първите три метода и по-подробно обяснение на четвъртия метод, върху който в общи линии се основава йогистката наука за дишането.

Тази форма на дишане на Запад е известна като ключично дишане. Човек, който диша по този начин, повдига ребрата и издига ключиците и раменете, като в същото време прибира навътре корема и изтласква съдържанието му нагоре към диафрагмата, която на свой ред също се повдига.

Използва се горната част на гърдите и белите дробове, която е най-малката, и следователно в белите дробове навлиза възможно най-малкото количество въздух. В допълнение към това, в резултат от издигането на диафрагмата в тази посока не може да настъпи никакво разширяване. Запознаването с анатомията на гръдния кош ще убеди всеки ученик, че при описания начин на дишане се употребяват възможно най-големи усилия за постигането на минимални резултати.

Високото дишане вероятно е най-лошата форма на дишане, известна на хората, и изисква най-висок разход от енергия за постигането на възможно най-малката полза. То представлява енергийна загуба, система с нисък коефициент на полезно действие. Това дишане е доста разпространено на Запад, много от жените са привикнали към него и дори певците, църковните служители, адвокатите и останалите, които трябва да са наясно по въпроса, го прилагат в пълно неведение.

Причината за много от заболяванията на говорните органи и на органите на дишането може да се проследи до този варварски метод на дишане, а увреждането на деликатните органи, предизвикано от него, често води до появата на дрезгави, неприятни гласове, които могат да се чуят от всички страни.

Много от хората, които дишат по този начин, се пристрастяват към отвратителната практика на "дишане през устата", описана в предишната глава.

Ако ученикът изпитва някакви съмнения относно това, което се каза за тази форма на дишане, нека направи един експеримент, като издиша целия въздух от своите бели дробове, след това заеме стоеж с ръце отстрани на тялото, да повдигне раменете и ключиците и да вдиша. Ще открие, че количеството въздух, което е вдишал, е далеч по-малко от нормалното. Нека след това вдиша до краен предел при спуснати рамене и ключици и ще получи практически урок по правилно дишане, който ще запомни за много по-дълго време в сравнение с всяко обяснение с думи, написани или изговорени.

Този метод на дишане е известен на западните ученици като ребрено дишане или дишане с между-ребрените мускули и въпреки че това дишане не е толкова нежелателно, колкото е високото дишане, то е много по-лошо както от долното дишане, така и от пълното йогистко дишане. При средното дишане диафрагмата се изтласква нагоре, а коремът се прибира навътре. Ребрата се повдигат малко и гърдите се разширяват, но не много. Среща се твърде често сред мъжете, които изобщо не са запознати с този проблем. Тъй като съществуват два по-добри метода, тук само маркираме този начин на дишане, за да ви обърнем внимание на неговите недостатъци.

Тази форма на дишане е много по-добра от предните две форми и през последните години много западни автори възхваляват нейните предимства и се занимават с нея, наричайки я "коремно дишане", "дълбоко дишане", "диафрагмено дишане" и т. н. Насочването на вниманието на широката общественост към него е донесло много полза и доста хора са се убедили да заменят с него по-нисшите и по-вредни начини на дишане, споменати преди. Около долното дишане са изградени много "системи на дишане" и учениците са платили висока цена, за да усвоят новите (?) системи. Но както казахме, то е допринесло голяма полза и в края на краищата учениците, които са платили висока цена, за да заменят старите системи, без съмнение не са си дали парите напразно, ако са успели да се откажат от старите методи на високото и средното дишане.

Въпреки че много от западните авторитети пишат и говорят за този метод като за най-добрата от известните форми на дишане, йогите знаят, че той е само част от една система, която те са използвали от векове и която познават като "Пълното дишане". Все пак трябва да се признае, че човек трябва да е запознат с принципите на долното дишане, преди да е в състояние да разбере идеята на пълното дишане.

Нека отново разгледаме диафрагмата. Какво представлява тя? Видяхме, че това е една голяма мускулна стена, която разделя гърдите и тяхното съдържание от корема и неговото съдържание. С други думи, когато диафрагмата се гледа откъм корема, тя ще изглежда като небето, което се гледа откъм земята - долната страна на една извита като арка повърхност. Следователно страната на диафрагмата, която е разположена откъм гърдите, е като изпъкнала закръглена повърхност, като хълм. Когато диафрагмата влезе в действие, хълмистото образувание се спуска надолу и диафрагмата упражнява натиск върху коремните органи и изтласква корема навън.

При долното дишане на белите дробове е предоставена по-голяма свобода, отколкото при споменатите по-горе методи, и следователно се вдишва по-голямо количество въздух. Този факт е накарал по-голямата част от западните автори да говорят и пишат за долното дишане (което те наричат коремно дишане) като за най-висшия и най-добър метод, известен на науката. Но йогите от Изтока познават от много отдавна един по-добър метод, а някои от западните писатели също са запознати с него. Проблемът с всички методи на дишане, различни от "пълното йогистко дишане", е в това, че нито един от тях не напълва докрай с въздух белите дробове. В най-добрия случай се пълни само една част от техния обем, дори и при долното дишане. Високото дишане пълни само горната част на белите дробове. Средното дишане пълни само средната част и част от горните части. Долното дишане пълни само средните и долните части. Очевидно е, че всеки метод, който запълва целия обем на белите дробове, трябва да е далеч за предпочитане пред онези, които изпълват само някои негови части. Всеки метод, който напълни целия обем, трябва да е с най-голяма стойност за човека заради факта, че му позволява да абсорбира най-голямо количество кислород и да складира най-голямо количество прана. Пълното дишане е познато на йогите като най-Добрия метод за дишане, известен на науката.

Пълното йогистко дишане включва всички положителни моменти на високото дишане, средното дишане и долното дишане, като заедно с това отстранява недостатъците на всяко от тях. То включва в действие целия дихателен апарат, всяка част на белите дробове, всяка алвеола, всеки дихателен мускул. На този дихателен метод реагира целият дихателен организъм и с минимален разход на енергия се постигат максимални резултати. Гръдната кухина се разширява до нормалните си размери във всички посоки и всяка част от дихателния механизъм върши своята естествена работа и функции.

Една от най-важните характеристики на този метод на дишане е фактът, че дихателните мускули функционират в пълна степен, докато при другите форми на дишане се използва само една част от тези мускули. При пълното дишане наред с останалите мускули активно се използват и тези, които контролират ребрата, чрез което се увеличава пространството, в което белите дробове могат да се разширят, а това от своя страна осигурява подходяща опора на органите, когато те имат нужда от нея, а природата демонстрира по един блестящ начин използването на принципа на лостовата система в този процес. Едни от мускулите задържат здраво долните ребра на място, докато други ги изтласкват навън.

При този метод освен това диафрагмата е под съвършен контрол и е в състояние да изпълнява правилно своите функции, при това по възможно най-добрия начин.

При споменатото вече по-горе действие на ребрата долните ребра се контролират от диафрагмата, която ги издърпва леко надолу, докато останалите мускули ги държат на едно място, а междуребрените мускули ги изтласкват навън, като това комбинирано действие довежда до увеличаване на пространството в средната част на гърдите до максималния му размер. Наред с това мускулно действие нагоре се повдигат и горните ребра, които са изтласкани навън от междуребрените мускули, увеличавайки обема на гордата част на гърдите до максималните му размери.

Ако сте наясно с характерните свойства на четирите описани метода на дишане, веднага ще разберете, че пълното дишане обединява всички предимства за останалите три метода, като добавя съответните предимства, които са резултат от комбинираното действие на горната, средната и диафрагмената част на гръдния кош и от нормалния ритъм, който е постигнат.

В следващата глава ще разгледаме практическото приложение на пълното дишане и ще посочим всички необходими изисквания за овладяването на този висш метод на дишане, ще дадем упражненията за постигането му и т. н.

Что способствует осуществлению желаний? Стопроцентная, непоколебимая уверенность в своем...

Что будет с Землей, если ось ее сместится на 6666 км? Что будет с Землей? - задался я вопросом...

Что делает отдел по эксплуатации и сопровождению ИС? Отвечает за сохранность данных (расписания копирования, копирование и пр.)...

Система охраняемых территорий в США Изучение особо охраняемых природных территорий(ООПТ) США представляет особый интерес по многим причинам...

Не нашли то, что искали? Воспользуйтесь поиском гугл на сайте: